Учителите често разчитат на двуизмерни образи, за да преподават сложни триизмерни понятия, като например структурата на молекулите, но студентите не могат напълно да схванат тези концепции само с двуизмерни изображения, отбелязват изследователите. Комплектите с 3D модели се използват за учебни цели, но те "не могат да се справят с размера и детайлите на макромолекулите".
Триизмерният печат обаче позволява на учителите да създават подробни персонализирани модели на молекули от всякакъв размер.
В статията изследователите описват курс, базиран на 3D модели, върху ДНК свръхелект, предназначен за бакалавърска биология. Те избират този конкретен модел, така че студентите да "усещат релаксация на ДНК и свирки на свидетели в резултат на обрати в ДНК". Те проектирали и 3D отпечатани гъвкави пластмасови модели с магнитни краища, за да симулират ДНК суперкухи.
Проучването повтаря това, което много изследователи и професионалисти в областта на образованието са научили - че моделите за 3D печат са отличен начин да преподават ученици от всяка възраст. От преподавателите, които изучават форми и текстури на студенти, изучаващи ДНК суперспирали, практическите модели помагат да се правят концепции реални и лесни за разбиране. Триизмерният печат е ефективен от гледна точка на разходите начин за създаване на тези модели, които могат да представят подробности по начин, който не са в други производствени методи.
